Да Намериш Парка

Да Намериш Парка

Сега ще ви разкажа за парка,
за който сте чували всички.
Обличам фланелка ярка,
маратонки и тъмни очила,
последен скок и съм там;
Ще го намерите и самички,
острова насред града.
Но ако дойдете сега, в този ден,
ще се промените с мен.

Алеи - дъги от сив асфалт,
или пътеки посипани с чакъл,
утъпкани от хора, кучета и колелета;
всеки върви без да му трябва акъл,
край розови храсти и будни дървета,
по трева на зелени полета.
Смятате, че сте най-добре в затворените си домове?

Малки и големи, играят си край люлки,
край успоредки като стълби
и край железни тенис маси:
свирят им щурци с гъдулки.
Пуканки и печен слънчоглед
ядат всички навред.
Смятате ли, че има хора, които най-добре знаят какво да гледате?

Птиците живеят и летят отгоре,
спорят кои са най-кресливи:
врабчета, гълъби, гарги, свраки и косове
и ще спечелят тези най-красиви,
а не обратното, защото
те са създания диви.
Смятате ли, че сте или някога били - диви и красиви?

Слънцето за всички се грижи да ги виждат
и грее върху хората лежащи,
нещо ядящи, седящи и вървящи,
като нас, които по цял ден прииждат.
И колкото и да са те и ние,
за всеки има кътче светло
и поне малко зелено поле уж да се скрие.
И там надсмива се на жалките ни
опити да сме сериозни То.
Смятате ли, че някога Слънцето ще иска да говори с вас?

Праз 2007

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas