29 jun 2006, 11:26

ДА НАПЪЛНИМ...ДУШИТЕ СИ 

  Poesía
731 0 12
Неспокойно море съм.
В небе се простирам,
бушувам с вятъра
и с птиците търся
простор.
Подай си ръката!
Да пребродим Вселената
и да намерим
кътче затоплено
където да спрем.
Тръгвай с мен!
Да прескочим небето.
Да  напълним  душите си
с ново обичане
и нека зеления пламък
на слънцето разгори
старата
пепел в душите ни.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разкошен стих, Веси!!!
    Напълни ми душата!!!
  • "Да напълним душите си
    с ново обичане"

    Ето откъде съм го чувала израза "ново обичане" и прости Веси, че и аз съм го използвала неумишленно в последния си стих
  • "...да напълним душите си с ново обичане..."
    Усетих стиха ти !
  • Чудесно,както винаги!
  • Поздрави, Веси! Чувството е страхотно, благодаря ти, че го сподели с нас. А "зеленият пламък на Слънцето" е чудесен - ражда живот, а не изгаря.
  • Прекрасно!!!
  • Поздрав за стиха ти, Веси! Напълни ми душата с обичане!
  • "Подай си ръката!
    Да пребродим Вселената"
    Нежен стих Веси!Поздрави!
  • Видях оптимизъм вече, Веси! Радваш ме
  • "Да напълним душите си
    с ново обичане
    и нека зеления пламък
    на слънцето разгори
    старата
    пепел в душите ни. "
    Поклон!
    Искрено и безрезервно себеотдаване!
  • Неспокойно море, бушуващо с вятъра,
    със голямо сърце и блага душа,
    ти отново показа ни как да даряваме
    без остатък надежда и дума добра...

    Много ми хареса стиха ти.
  • Не спирам да се раздавам,Гиги!Да ме четете!
Propuestas
: ??:??