когато душата си давам,
в твоя ден без свян да надничам,
нищо да не се забрави!
Искам бавно да те събличам
с длани до болка корави,
по твоето тяло да тичам,
нищо да не се забрави!
Искам бавно да те обичам,
с обич дете да оставим,
нашите думи да срича,
нищо да не се забрави!
Искам бавно да те обличам…
С бръчки времето го прави…
Чистата сълза се стича,
нищо няма да се забрави!
© Георги Динински Todos los derechos reservados