Хей сега ще светне всичко в къщи, от мазата, до проклетия таван,
паяк на корниза ми се мръщи. В някаква мушица мъртва тъпо взрян.
Смътно ми напомня тя за мене. Бръмкам си и лудост не ме пуска.
Полза няма моето летене и не ставам ничия закуска.
Скачай, мъжо, в свойте бързоходки! Скоростно изнасяй се, дорде си цял!
Яко дим изчезват трите котки, чак на кучо някак си му стана жал.
Пролетта дочаках. И ми стига! Днес щурмувам къщата ни цяла.
Чистене – започвам го по книга. Да не си избирал, мъжо, хала! :)