ДА ОБИЧАШ
Измислих ли те? -
или там някъде те има,
или във сънищата ми идваш
и със ветреца в зората си отиваш?
Знам, че някъде си,
защото липсва ми
разходката във парка
и алеята криволичеща
със вековните дървета...
Знам, че някъде си,
защото си ми светлинката
в тъмната гора, уморена
след дълъг път в нощта...
Ще те търся -
като гургулица своите деца,
ще те търся -
във ветровете, разпалващи огъня,
ще те търся -
в капчиците на дъжда,
освежаващи ефира...
Ще те търся -
защото си ми маякът в океана,
що вълните в него се разбиват...
Дори накрая на света -
на някой самотен остров,
ще те открия...
И от бутилката във водата,
с най-любвеобилните слова,
и духът ми отвътре освободен
ще обвие тялото ти
и теб във плен...
Ще те открия,
защото знам, че те има
и блаженството с теб
ще прероди се
в най-съкровено...
Ще те намеря,
защото ценя живота, моя,
а твоя... безценен е за мен!
Знам, ще те намеря,
дори и в друго измерение...
а не в обикновения календарен ден...
© Елизабет Фурнаджиева Todos los derechos reservados