Да пазим водите по лицето на земята

21 jul 2015, 16:36

Poesía » Del paisaje

501 0 2

Разтвори пазвата си лятото.
До голо цялото се разсъблече.
До жар накладено по юлски слънцето,
със дъх горещ земята ни пресече.

Тревичките челата сведоха.
Дървета не шушукаха. Замлъкнаха.
И птиците в гнезда се скриха.
Над билките дори пчели не жужнаха.

И само там при животворната вода.
Край ручеи, реки - оазисите земни.
Животът - детски смях и синева
туптеше пак под пръски водни.

И нека не забравяме, че ние всички
не можем да живеем без водата.
И да не тровим, а да пазим чисти
изворите по лицето на земята.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2015-07-23T21:41:13+03:00

защото е апел, да пазим чисти водите по лицето на земята!
voda (Елица Ангелова)

2015-07-22T03:14:38+03:00

Споделям забележката на Андромаха.
(Добре,че е тя в този сайт, иначе ще се задушим от хвалебствия...)

Иначе - до финалния куплет, стихът е чудесен.