В началото е краят – а краят е целта;

между тях е пътят – а пътят е мечта;

мечтата е безкраят – а той пък е света

изплувал тихо в мрака – любимец на свещта.

Запалим ли светило в лоното на мрака,

възниква на света мечта родена в брака

между тях – химера, пътека с цел и стряха

на безкрая в края – началото на краха.

Свещеното начало и сянката му – краят,

с крилата им – мечтите, в пътя им – безкрая,

пътуват те нетленни в илюзорна мая:

"Свещена светлина е, в мрака щом сияе!"

Да полетим и ние, тленни, изтерзани;

да полетим с душите, светли, замечтани,

като с лък изстреляни. Блянове в съня ни –

дълъг мрак и мълния – пътят и целта ни.