В началото е краят – а краят е целта;
между тях е пътят – а пътят е мечта;
мечтата е безкраят – а той пък е света
изплувал тихо в мрака – любимец на свещта.
Запалим ли светило в лоното на мрака,
възниква на света мечта родена в брака
между тях – химера, пътека с цел и стряха
на безкрая в края – началото на краха.
Свещеното начало и сянката му – краят,
с крилата им – мечтите, в пътя им – безкрая,
пътуват те нетленни в илюзорна мая:
"Свещена светлина е, в мрака щом сияе!" ...