Защото се уча да чета думите
и да разкодирам твоите дела
Защото уважавам твоят начин
да бъдеш, да летиш, да обичаш...
Защото те виждам по различен начин,
отвъд нещата, отвъд всичко и нищо...
виждам кътчета ти, които никой не вижда...
защото те чувствам отвън и отвъд душата ...
Защото знам, че тъмата...стаена
надълбоко и нахранена с мрак
заключва сърцето с катинар
и провокира само необичане...
Защото искам вече светлина...
защото птичето бленува небето, ...
свободата да можем да полетим...
бленува да докоснем звездите...
Защото реших да не критикувам
вече твоят начин на мислене,
защото той е твоят храм свещен...
водата, от която извира душата...
Защото осъзнавам, че всеки
трябва да е само себе си, че
има правота и отговорността
и никой, никой, никой друг...
Защото не можеш да бъдеш
като останалите, когато си роден
за да бъдеш различен…
Защото да обичаш означава...
Птичето, побеждаващо страха
да се погледне в огледалото,
да си прости и да потърси прошка
да се освободи и да полети...
Защото да усещам лъчите на
твоята усмивка е значението
на това да простиш и да обичаш...
Защото когато обичаш
докосваш слънцето и топлината,
и пеейки танцуваш със
цветовете на дъгата...
Защото твоята усмивка...
е по - добра от прошката...
като прераждането на
феникса и изгрева...
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
Благодаря на всички, отбили се тук и прочели!