Мамят светлите простори,
тръгвай, яхвай вихрогони!
С мисли светлооки любим
циганското наше лято
и го пускаме без думи
в нашите души без брони.
Светлокоси да преминем
всред небесната градина -
там е нашето светилище,
всичко друго е нищожно.
Мамят светлите простори,
тръгвам, чакай, вихрогонче!
© Мариола Томова Todos los derechos reservados