„Душата ти може да има само онзи, който наистина е в състояние да я види“
Раненото сърце не го затваряй,
че има нужда от мехлем,
от ласки нови и надежди,
от вяра, че потребно е.
Не го обвивай във съмнения,
запор на пътя му не слагай-
свободно нека си остане
от предразсъдъци и лимити.
Ключът не хвърляй надалече,
а скрий го в лоното душевно-
да бъде лесно откриваем
за онзи само, който се наема
да те погледне в дълбините
и с жест естествен да разгърне
душата ти
на първичните ѝ гънки.
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados