10 nov 2017, 21:04

Да се помолим ли...? 

  Poesía » Civil
1688 9 12

 

Една земя, потънала в мълчание,
в очакване на свойта независимост,
изпратила децата си в изгнание,
е коленичила в покорство хрисимо...

Така ли ще дочака ренесанса
и своето тъй искано прераждане...?
Днес тя е Дон Кихот и Санчо Панса,
превърнати в обезверени граждани...

Удýшена от медии подкупени,
от политици и месии луди,
България, като дете нацупено
очаква да се случи сякаш чудо...

Отвърнала е поглед от портретите
на своите герои – със пищовите,
и не чете словата на поетите,
които с думи чупеха оковите...

Българийо, защо си коленичила?
Портретите от теб очи отвръщат!
Земя такава … ти за тях си ничия!
и затова със укор гръб обръщат...

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, че сте забелязали присъствието ми! Да, рядко влизам!
  • Достойна и прекрасно изразена гражданска позиция!
  • Споделям позицията и те поздравявам, Георги.
    България, това сме ние и трябва да приемем всички упреци...
  • Ако ставаше с молитви...
  • Поздравления, Георги, за правдивия граждански и родолюбив стих, за поетичното майсторство! Поздрави на майстора за избора! А творбата ти поставям в любими.
  • Стискам ти ръка, Георги, за този смел стих и майсторство!
  • Силно! Поздравявам те за позицията и за майсторския начин, по който я поднасяш на читателя!
  • Много силно, но грешно адресирано! Ако помислим, това дете нацупено се сърди не на портретите и на поетите, а на нас - днешните и утрешни хора. Защото ние сме обърнали гръб, не четем и сме коленичили в молитва. На кого се молим? На БОГ? Защо тогава овластяваме дявола?
  • Силно е! Браво!!
  • Браво!
  • Почитания!
  • Рядко се появяваш, а така хубаво пишеш! Браво!
Propuestas
: ??:??