Не ни казва "добро утро" дори
и затова като паяк се оплита.
Паяжината и е границата, в която
тя винаги оглежда се сърдито.
Всички знаем, колко много страда
изписано е в тайните сълзи по лицето и.
Но не позволява на никой друг да узнае,
когато се радва понеже вече не си го вярва.
Затова сега когато усмивката почука
на вратата - в хралупата страхливо я крие.
Толкова много е живяла но все още не е
разбрала, че "да се смееш те спасява."* ...