1. Да се събудя аз до теб -
когато звездите смирено гаснат,
градът събужда се от сън прехласнат,
светлината мрака побеждава,
с усмивка лицето твое награждава;
2. Щом се събуждам аз до теб -
обгръщам те с прегръдка нежна,
целувки твои, сладки кат захар снежна,
косите ти кат струни крехки,
камбанен звук от тях да ехти;
3. Да се събуждам аз до теб -
бурканче сладък мед,
таз душа-камбана що е в теб,
гони страховете, тя, наред,
носи любов и покой безчет,
ключето от Рая вземи от мен,
надеждата да завладее и тоз ден!
FIN.
© Калоян Кирилов Todos los derechos reservados