5 abr 2007, 9:20

... да се връщаш 

  Poesía
607 1 6
 
Върху зрелите гроздове
лягам,
под луната сребрея
 - забравям се
и очите затварям...

Огнен дъх ме изгаря
в тялото ми вселява
дива страст на вълчица.
Пръска гроздето - стискам го ...

Хищното ми те иска.
И разлива се,
в тежък пурпурен писък...


Ще те кърмя със себе си
-  да се връщаш

все по-жаден за мен.

(като първият, да е всеки нов ден)

 Подранила,
сутринта ще те буди с
аромата на хълбоците ми
и с вкуса на
гърдата ми,
жадувала устните ти...

(в сърцето си крия още за утре)

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??