Изгубих се в една гора и тичах без посока. Изгубих се и бях сама, а да се върна аз не мога. Попитах аз небето: "Кажи небе, къде съм аз?" "Почувствай със сърцето" ми каза то с дрезгав глас. Останах да се лутам в мрачната гора, усетих студ и глад. Безмълвна тишина обгърна моя свят. Тогава питах аз звездите: "Накъде да се обърна?" Но не виждаха очите, а исках просто да се върна.
Добра идея, но на някои места има малки неща за дооправяне.Например 'Изгубих се и бях сама/а да се върна аз не мога' има разминаване на времената.Ако поработиш още, сигурна съм че ще постигнеш по-добър резултата специално с това стихотворение =).
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.