yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
23 oct 2009, 23:41

Да се завърнеш... 

  Poesía
783 0 11

Отпивам бавно глътките умора,
а някъде пред мен е силует,
от дъжд и облаци издялан -
ухае сладко в орхидеята на спомена.

Отпивам, ала тъгата ми не свършва,

под камък спи като  змия,

захапала опашката си яростно

и в нескончаем кръг превърнала душата ми.

И тръгвам по безлюдните си улици,

с надеждата дъждът да ме погали –

до кости мокра, да мога да се върна

в дома, във който под стряхата е свито

сърцето ми – като в гнездо на птица.

 

 

25.08.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно е! Поздрав
  • орхидеята на спомена...
    Имаш орхидея, пази я, безценна е! Поздрав
  • В домът във който
    под стряхата е свито сърцето ми.

    Този израз ме върна във един дом, под една стряха, където битува моето
    сърце! Много ми хареса твоят стих. поздрав!
  • !*
  • Харесах!Поздрав!
  • Тя, тъгата, май никога не свършва...
  • ...и пълен е кръгът край мен със болка.
    Отвъд чертата,казват е живота.
    Познавах ли го?Спомена догонвам.
    Настигам го до слънчево дърво.
    Върху кората - мравка.И росата,
    събрала светлината на деня блещука...

    С обич!
  • Изключително образен и разтърсващ стих. Прочетох и все още виждам сърцето ти... Поздрави и от мен, Веси!
  • "Отпивам бавно глътките умора"...
    Чудесно казано. Хареса ми.
    Поздрави!
  • Поздрав с обич!
  • Истинските неща са закодирани...и в това е красотата,опита да се докоснеш,самото търсене...Благодаря ти!
Propuestas
: ??:??