Да си говорим за любов,
когато спуска се нощта!
Да си говорим с часове,
и най-добре до сутринта!
Ще ти разкажа за едно сърце,
което много те обича,
за любовта във цветове,
която стихове изрича.
Ще чуваш как вали дъжда
и как се смее тишината,
ще ти разкажа за студа,
от който ще спася душата,
за дългите красиви дни,
в които може да сме двама,
за нощите с безброй звезди,
за любовта ми неразбрана.
Да си говорим за любов,
когато спуска се нощта!
Да си говорим с часове,
и най-добре до сутринта!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Аз имам теб. Без теб ще бъда пак каквото бях: последният бедняк »