Към слънцето да тичам - никога не спирам,
а нима измамно е това?!
Възможно ли е всъщност да умирам,
а да вярвам, че ще се спася?!
Замислям се, а впрочем със какво се боря -
с тебе, с мен или със гордостта?!
Или от бързане вратата да затворя,
за миг изпуснах любовта...
Знаеш ли какво е без сълзи да плачеш,
защото не ти остава и една?!
Към болката с усмивка пак да крачиш,
прегърнал за тъгата мисълта... ...