11 may 2010, 12:11

Да си простим 

  Poesía » De amor
749 0 3

И колкото да искаш
и отричаш...
при нея не намираш своя бряг,
очите те издават -
мен обичаш,
излишен е
безсмисленият бяг.

От себе си
не можеш да избягаш,
единствено със мен ти е добре,
защо ли със оковите пристягаш
ти своето обичащо сърце?

Признавам, че съм тебе наранила,
и с грешките живеехме несрет,
аз твоите със обич съм простила
и нека разделим сега със теб...

вините си и грешките на двама,
и вярвай ми, че болката ще спре,
че нашата любов голяма
жадува да ни събере.

© Красимира Касабова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??