дакота (Дакота)
152 364
23 mar 2007, 12:08

да си с мен 

  Poesía
765 2 6
на Него

Камък диша – век отлита.

Капе дъжд – сълза родена.

Вино от страстта отпито -

до бездъно пресушено.

 

Бог ни сътвори за обич

през пороя на кръвта -

във реката мрат окови,

райското дърво е сал.

 

Бесен кон искри копита.

Дъх на сила - руква пот,

стискам зъби 

и не питам -

паля чуждото гнездо.

 

Първа пролет -

рухва стряха...

Дом, разбит  от грехове.

С раните ми  оцеляват

Неродени светове.

 

Залез иде - гръм небесен

с призивния глас на зов,

ехото е смърт на песен.

Всяко раждане - любов.

 

Ще погледна към небето

към отвъдния безкрай -

шепа слънце ще посея

в пощурялата съдба.

 

Да копнееш да ме вземеш

между всички часове.

Миг по миг да ме живееш...

В спомените да си с мен.

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??