19 mar 2008, 22:08

... Да си спомниш... 

  Poesía » Otra
844 0 5
Когато обичаш и си наранен,
когато се вричаш, а сам вече в себе си не си убеден...
Помниш ли какво е щастие, мечта,
игра на малко усмивки, без сълза в очите,
без лицемерие в душите?
Аз май те обичах, помниш ли?
Аз май всичко за тебе раздадох.
Отминавах розовите светове,
събирах парчета от своето сърце.
Очаквах те дълго, чаках те с толкова страст.
Грешница станах, а ти не дойде... Да, в теб няма сърце.
Един живот в чакане премина - да чакаш наглата усмивка, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Банова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??