petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
22 oct 2008, 13:33

Да скътат непреходна Обич... 

  Poesía » De amor
856 0 35

музика: http://www.vbox7.com/play:1c38a02f


Дъждът захапа яростно стъклата -
стохиляден парад сълзи.
Разстла се той върху лицата
на двете влюбени души.


Тревожно се изля пороя
в най-скръбните, добри очи.
И там, разплакан, с тях прибоя
запя с протяжни висоти.


Но чу се стон, неподражаем -
бе писък на сърца - в едно.
Разлъката за тях бе краят-
тъй както свършек на света.


Не искаха, а беше време
живот да прекроят на две.
Но щяха ли да са щастливи,
през него крачейки сами?


Във тръпката,  дали,  уверени
и в живия му още плам,
горяха двама? Неотдавна
кладяха огън - в тях. Голям.


Съдбовен, с съчките искреше,
подхранваше жарта от раз -
подклаждан в зимните им нощи,
ги сгряваше от силен мраз.


Поеха те по пътя на Съдбата!
Зарекоха, с целувки по чела,
да скътат непреходната си Обич...
Навсякъде! И винаги! В света!

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??