Иска ми се вече, да сме тъй далече
от грижи без крайни
и мисли отчайни
Иска ми се вече да сме пак безгрижни
като птички леко
в небе да си литнем
На клонка да кацнем
и там да се сгушим
Ти на моето рамо главица да сложиш
аз пък тебе мило нежно да прегърна
и да ти прошепна:
Гълъбицо моя с очи ненагледна ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.