Да спра ли да мечтая?!
За да спрат и укорите ви банални.
Задето вярвам, че го има Рая...
Или сънувам принцеси нереални!
Без душа ли да остана?!
За да спра надменния ви смях.
Дължащ се на душевната ми рана...
Или пък на сълзите ми от страх!
Да спра да съм човек ли?!
За да спрете да ме гледате така.
Задето нямате каквото имам...
Задето галят ме нощем с нежна ръка!