little`Death (Ели)
44 18
10 ago 2006, 14:35

Да спрем мига 

  Poesía
787 0 3
Аз исках да го спра, но
безвъзвратно отмина той
и се стопи, мигът, приказен, прекрасен,
загубен веч за нашите души.

Но как да хванеш красотата,
изящната и дивна свобода,
и да превърнеш ти росата в
една обикновенна капчица вода.

Блясъка така ще се загуби,
смачканото цвете вече не трепти,
а без прашеца по крилата,
пеперудата не може да лети.

Аз исках да го спра, но той
отмина,препуснал като див
жребец, пърхащ, галопиращ,
в красиви спомени далеч.

© Ели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Понякога хората сме такива.Изпускаме питомно и летим да гоним дивото...Но нали в това естрастта на ловеца-да преследва и да се пребори с дивото животно.Бъди ловец!Преследвай го докато си го извоюваш, а после го закачи до останалите трофеи в спалнята си.
  • Мигът е миг и той не спира
    частица само от всемира!
    Поздрави!
  • Има мигове, които си остават красив спомен за цял живот, ако ги задържиш вече не е същото. Хареса ми, даже много ми хареса стихотворението ти. Поздрав, Ели!
Propuestas
: ??:??