Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
8 abr 2008, 8:44

Да срещнеш стара любов... 

  Poesía » De amor
1179 0 28

* * *


Когато те срещнах, времето спря,

наоколо всичко застина,

прекрасна жена сред градински цветя,

с устни червени - рубини...

И стана тихо, толкова тихо,

чувах как пулсира сърцето ми,

нови надежди там се стаиха

и... закапаха по ръцете ми...

И ето, че в спрялото време,

душата сама коленичи,

сякаш в сърцето засяваше семе

за нова любов и... обичане...

Ти ме погледна, усмихна се нежно,

видях как сълза от окото потича,

поклати глава в знак - безнадеждно е,

и сякаш ми каза: - Недей ме обича!...

След туй посочи с поглед цветята,

а там, дъщеричката тичаше,

там, милата, нейния Тате

с цветни венчета закичваше...

Поклатих глава в знак на разбиране,

усмихнах се тъжно - завъртя се светът,

времето тръгна отново без спиране,

а аз се обърнах и... слях се с града...


* * *

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??