Ръцете ми обичаха с мълчание,
от онова – най-чистото,
прегръщаха изстрадани мечтания
и падаха по тялото – роса лъчиста.
И някаква тъга–камбанария на мечтите
полягаше върху косите ми,
изплиташе ми плитка от желания
и висваше на едри житни класове.
По устните ми никнеха измислици,
които винаги те оправдаваха,
убиваха усмивките, които
понякога успявах да открадна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse