8 feb 2014, 19:30

Да съм меко одеяло 

  Poesía
1073 0 9

 

Не мога да съм меко одеяло

и с мен да те завия във съня ти.

Снагата ти да стопля отмаляла

във мрака отморяващо безплътен.

 

Защо ли под луната и звездите

душите ни премръзват незавити?...

 

А искам да съм меко одеяло

и с мен да те завия във съня ти.

Широките си дипли разпиляло,

по теб да се разстеля, да заглъхна.

 

Защо са ми земята и небето,

щом с тях не ще ти стопля раменете?...

 

Но ето, че съм меко одеяло

и с мене те завивам във съня ти:

от мислите ми топло покривало

се спуска върху теб да те загърне.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??