Помолих се дъха ти да преглътна
И го преглътнах, и живях...
Но сякаш из мъгла безпътна
Се лутах, лазех и вървях...
Да, знам че те обичах много
И те обичам – няма как,
Но мога да се закълна във Бога,
Че ти ми носиш само мрак...
Сърцето ми не иска само тяло,
Душата ми копнее за душа...
Желая с някой да се слея цяла,
Да го преглътна и умра...
Аз зная, че без теб е неизбежно,
Но зная и че с тебе има само прах...
И може би така, съвсем небрежно,
Ще чакам за да видя своя крах...