Седяла тя във своя кринолин,
красива и докато глас един
я стресна и от мисли я извади.
Ах, как се плашат, докато са млади!
- Така красива, мога ли до Вас
да поседя? – попитах във захлас.
- Да, моля Ви, до мене поседете,
ала възпитан, да речем, бъдете!
- Си мисля, че сте крехка и ранима
и ако ще дори да няма рима,
напрегната сте, мисля, като струна,
затуй е най-добре да Ви целуна. ...