Да вярваш в пролетта

6 abr 2012, 20:01

Poesía » Filosófica

499 0 2

В градината на моята душа

засаждах скъпи спомени.

И молих се за топъл дъжд в нощта

с мелодии отколешни.

И рукна тъй внезапно, изведнъж,

затопли всички кълнове.

И пролет пукна както всеки път -

цветя мечтани цъфнаха.

И всичко тъй превърна тя в любов,

в премного благост щъркелова.

Погали ни със своя благослов -

пречиста, свята, нова.

В градината на моята душа

не никнат плевели.

Понякога поникват ми крила,

с мечта ли, с вяра ли...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.