16 jul 2008, 15:59

Да възпееш живота 

  Poesía » Filosófica
483 0 2

Възпявах старите любови
и своите бленувани мечти.
Възпявах срещи и раздори,
възпях и болката дори.

Възпявах не една, не две надежди
и куп нередности в света.
Възпях нелепите си грешки
и своите успехи до сега.

Възпявах хорското мълчание,
дори последиците от това.
Възпявах чуждото страдание,
възпях и силата на любовта.

Възпявах всичко и не съжалявам,
защото утре ще застана пред света
и с гордост, може би, ще си призная:
"Добре, че всичко съм възпяла,
за да усетя днес, че съм живяла!"

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • пожелавамм ти го
  • Ааа, аз твоето мълчание пък
    няма да възпея,
    че липсваш, малката,
    и за стиховете ти копнея!
    Гушкам те!
Propuestas
: ??:??