И не остана моят ангел с мене,
от людската наивност изморен
окапваха перата ден след ден.
Крилата закърняха от вървене.
Дори поетът – от жена роден,
е грешен. Всеки порив на колѐне,
в стиха му нощем моли се и стене,
душа убита в делничния плен.
Дали душата светъл храм издига
и моят ангел чува ли? Не знам.
Словата ми перца са, на авлига
и до едно без жал ще ги раздам, ...