* * *

21 ago 2007, 11:46

Poesía

617 0 5

Искам да сложа край на живота си.

Да престана да преча на всички.

Сърцето със нож да пробия в средата.

Да престана вече да дишам!

Искам да спра да бъда все лошата.

Да забравят всички лицето ми.

Не желая никой да пита за мене.

Ничие нека не бъде сърцето ми!

Бавно очите си ще притворя.

Последно издихание в този миг ще излезе.

От устните избелели и изморени

от молби, от прошки, от викане...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Севичка (Севдалина Янкулова)

2007-08-23T01:10:44+03:00

Защо толкова тъжни стихове?Усмихни се мила.Живота е пред теб.Успех!!!
Смиф (Валентин Евстатиев)

2007-08-22T07:00:57+03:00

В този мрак е нужна една звездица.
Илияна83 (Илияна Димитрова)

2007-08-21T17:07:28+03:00

Не, мили мои, не е истина, Благодаря Ви! Вече имам за какво да живея-дъщеричката ме ми дава смисъл в живота ми и съм щастлива сега със семейството си. Това беше един предишен етап от живота ми,които мина, но все пак реших да споделя тези стихове с Вас!
Love (Ванина)

2007-08-21T12:10:20+03:00

Не вярвам да е истина!
Поздрави!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-21T11:54:48+03:00

Не и не! Слънце да огрей душата ти!Топля с обич твоето сърце. Много е мрачен този стих. Дано не е истина.Надявам се.С обич.