Уж събота е, а пък аз работя,
а бръмбарите, стачка обявяват.
Мигрената почерня ми живота,
как се живее, как, с глава такава?
Измислиците стигат кота нула,
мечтите се сдобиват с кречетала.
Бездомна клюка – чула-недочула,
тръби навред, че аз съм взела-дала.
А кучето не смее и да шукне
и котките се крият – на тавана.
Мъжът ми май на излет рано хукна,
единствено мигрената остана. ...