Дай ми, Боже, крила,
за да мога да ида при него.
Мигновено ще отлетя,
ще прелетя даже над морето.
Ще мина през гори широки,
Яворови, Борови, всички.
Ще почивам, само за да си поема дъх
и после пак ще тръгвам на път.
Дай ми, Боже, крила,
искам с него да бъда.
Боли ме от пустата самота,
позволи силно да го прегърна.
Ще летя към него неуморно,
стигна ли, ще бъда щастлива.
Не ще похабя нито миг безразборно,
ще бъда аз неговата птица.
© Пролетното момиче Todos los derechos reservados