Дай ми душата си, приятелче, сега
такава – приказно-вълшебна
не искам друго, само нея да погледна
кристално чиста, като утринна роса.
Дай ми душата си, в сърцето да я нося,
за да ме топли във студените ми дни,
не искам друго, само нея ще изпрося,
за да те имам в мен, макар че ще боли.
© Борислав тодоров Todos los derechos reservados