Даже и в мъгла

13 abr 2013, 12:56

Poesía » De amor

622 0 0

Седя си в мрака аз съвсем сама,
обгърната от мъка, от чувство
безтегловно. Седя, заслушана
във песента на вятъра, на
нещо тъй лъжовно.
И мисля си, защо ли е така,
защо ми пее тази тъжна песен
и с отговор на есенни листа
прошепна ми в агония:
Сърце ми излетя..
Отиде си за миг и всичко тъй
утихна, сякаш някой за секунда ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Даже и в мъгла

Искате да прочетете повече?

Propuestas