Аз съм бурята в твоите мъжки копнежи,
нощем с вълците вия към мрака бездънен.
Даже камък стихът ми красив ще разнежи.
Няма сили съдбата ми да ме препъне.
Мене халите зли и фъртуни не плашат.
Имам много кураж и ината протребен,
да изпивам по мъжки горчивата чаша,
само нощем в съня си съм слаба. За тебе.
Намери я ръката ми! Губя се в здрача.
Този свят е на думи добър и приличен.
Свикнах все да съм силна. Отдавна не плача,
но под бронята – тази, която обича. ...