Дайте вяра
Мандолината тихо свири....
Мъката безутешно спомена дири....
Разнищва всяка частица...
Угася пламтяща искрица.
Защо често тревога раздира
на нишки слънцето скрива?
Душата сече остра секира...
Яма дълбока радостта попива.
Дайте малка, мъничка вяра
светлина в сърцето да вкара.
В обиди и хули да не кървя
и само напред да вървя.
Трудно, приятелю, вярваш сега,
че в усмивката няма тъга.
Сама съм и болка дълбоко
пронизва, пронизва ме жестоко!....
.....
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados