... отдавна вече спрях да се терзая,
че моят свят не стана земен Рай.
Смирих се вече с ужаса пред края.
И съм наясно с Божия Безкрай.
Простих се с рой заблуди и химери.
Мечтите отлетяха с: – Чик-чирик!
И как живееш – питам се, Валерий?
И млъквам на чист български език.
Във стихчетата казал съм си всичко.
За тях платих в небесната си НАП.
Не се превърнах в Чичкото Паричко! –
с две риби и с Господния си хляб.
Дори и в най-зловещите си доби
посрещах всеки братец със: – Здравей!
Душата си протегнал, аз бях Обич! –
дори към най-бруталния злодей.
Ще съм щастлив в пространствата огромни! –
с две риби и със хлебец ви гостих.
Дано светът с добро да ме запомни?
И – дал ви Бог добро! – във моя стих.
26 ноемврий 2022 г.
гр. Варна, 9, 00 ч.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
дори към най-бруталния злодей."!!!!
Обичта не свършва, ако изворът ѝ извира в душата ти. Сигурна съм, че имаш още много обич да дадеш на хората, Валери. В последните ти стихове се усеща нотка на прощаване, но ти не бързай да никъде. Всички пием от Поезията ти и тя ни прави щастливи!