Отровата протича през собствената ми кръв,
спомените стягат гърлото ми като връв.
Уморени са от бдение очите
и не могат да спрат сълзите.
Самотата пълзи към мен,
гали вените ми,
хваща дъха ми, мъртвешки студен.
Не спирам да търся топлина
там, където сега има само ледове,
единствената светлина
води до вечна тишина и студове.
Чувствата ми умират съкрушени, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse