9 sept 2007, 16:19

Далеч си от мен 

  Poesía
1235 0 4
Отровата протича през собствената ми кръв,
спомените стягат гърлото ми като връв.
Уморени са от бдение очите
и не могат да спрат сълзите.
Самотата пълзи към мен,
гали вените ми,
хваща дъха ми, мъртвешки студен.
Не спирам да търся топлина
там, където сега има само ледове,
единствената светлина
води до вечна тишина и студове.
Чувствата ми умират съкрушени, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??