miss_pretty (Няма значение)
37 83
26 nov 2007, 15:26

Далече 

  Poesía » De amor
741 0 2
Далече...

Далече, далече, далече
е там, където си ти...
В друга се въплъти
сълзата, която потече -
в ледени солени реки.

И друг е погледът ми жив,
няма искрици на надежда.
Наместо него се нарежда
един такъв пепеляво-сив!
И в хладни земи ме отвежда...

С ръце измъчени те викам,
че нямам глас да го прошепна,
опитам ли - заеквам.
Думите са ручей, който блика,
но не от мен!

Търся мястото, на което може да си ти -
някъде над щастливата дъга,
която не знае какво е тъга,
защото е нависоко от хорските съдби.
Така високо си и ти сега!

Как искам пак да те докосна само,
с дланта ти да изчистя всяка мръсотия,
с устните си жадно твойте да изпия,
после да се подпра на твойто рамо
и с ръцете ти-одеяло да се завия...

Но наместо твоята прегръдка
ме обвива само тишината,
примесена със празнотата...
Отпивам все същата глътка -
глътката на самотата...

© Няма значение Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Зузи!
  • "Как искам пак да те докосна само,
    с дланта ти да изчистя всяка мръсотия,
    с устните си жадно твойте да изпия,
    после да се подпра на твойто рамо
    и с ръцете ти-одеяло да се завия..."

    От твоя стих лъха толкова нежност...красота...
    Поздрав!!!!
Propuestas
: ??:??