Ела, утеши ме, изпей ми тиха песен
под ореха, оронен от дъждовете есенни,
да затисне гласът ти тежката рана,
да ме спасиш с ръце от бездънната яма.
Разкажи, майко, разкажи, не щади ме,
за нощите тъмни, не мълчи, а прости ми.
Тук спомени дебнат, като хищни призраци,
съскат и хапят, откакто минах граница.
И Слънце не грее, от сив дим е небето,
целогодишно върлуват болки, знам им лицето.
Но намирам понякога спасение живо
в картини от люляци, полюлели се диво ...