31 jul 2004, 11:54

Далече, далече 

  Poesía
1348 0 0
Далече, далече в моята душа,
живее и страда сърцето сега.
За щастие и обич вечно жали
и в кървави сълзи се дави.

И всеки миг в огнен пламьк то изгаря,
а липсата на обич го пари кат жаравa
то вечно плаче и кърви
и никой не идва да го спаси.

Далече, далече в моята душа,
умира и гасне сърцето сега,
за вечна любов и щастие жадува
и в мька безкрайна тез истински думи рисува.

На Феодор

© Роси Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??