Далече-далече звездичка малка свети.
Там, в далчината, между огромни планети.
Това е моята малка, човешка надежда -
крехка, красива и нежна...
Срамежливо поглежда към страшния път,
по който всички човешки надежди вървят.
Не разбирам, защо е все така далече.
Отдавна вървим. Трябва да я стигнем вече,
а тя е все така далече.
Пак така си свети, сред другите планети...
Може би, за да не се откажа,
обещава ми, че ще се докажа?
Хвали ме за туй, че съм вървяла
и на всички изпитания съм издържала?
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados