Далеч си, далече, толкоз далече,

а сякаш докосвам те с длан,

светът ми е пътя към тебе привечер

и в мисли стократно вървян.

По залези идвам, в очите ти плувам -

безкрайни морета от страст,

за капчица ласка невидим бленувам

и тихо се моля за нас.

Гласът ти не зная, а сякаш го чувам -

бликнал звънливо поток,

мечтая те нощем и с трепет целувам

в разрошен до плам диалог.

В косите се рея, в усмивка игрива

отпивам копнежи до грам

и питам се, питам, дали си щастлива,

какво ли за тебе не знам?

Далеч си, далече, красавице в нета,

а някак усещам те в мен,

прегръщам те нежно и в кротост заспивам -

до утре, към теб устремен!