Българийо,
това ми стига!
Вечер, в почвата ти плодородна, пръстите си да заровя.
И да се преборя.
Сутрин на изток да погледна, лъчите твои жадно да погълна.
И да се изпълня.
Цъфнала и свежа,
прохладна и до болка честна -
взе ми всичко и знам, че пазиш го добре,
защото аз съм твоето дете,
отдадено едно хлапе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse