ДАЛЕЧЕН СПОМЕН
Политнах в мрака
като насън –
клепало затрака
нейде навън…
Озърнах се мигом –
дали беше сън
или старият спомен
чака отвън…
Пътувал в безкрая,
търсейки мен,
горска омая
и бриза солен;
и спретната къщурка
с две липи отпред,
майчина милувка
и бащиний завет…
Чака на прага
с обич, с копнеж,
но стана веднага
снежинки и скреж…
© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados