4 ago 2017, 9:49

Далечна си остана.. 

  Poesía » De amor
315 2 5


Далечна си остана. Като облак.
От теб не спира да вали.
А Слънцето преди съм го докосвал
Сега и то заплака със сълзи...

 

А знаеш ли, че пари до изгаряне
от болка не усещам, че боли.
Без теб е нечовешко страдане
без теб и твоите очи...

 

И няма време лековито
което да заменя мисълта
че някъде дълбоко, скрито
за мен мечтаеш в тишина...

 

А може би е просто от надежда
и сладката заблуда в любовта.
Наивност някаква изцежда
последните ми сили в самота...

 

Аз още ще те чакам да поискаш
да видиш онзи мъж от стихове –
в прегръдки и с целувки да осмислиш
поета как обича вместо писане...

 

Danny Diester
15.07.2017

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??